Всъщност ние не знаем какво съществува извън нас. Усещаме света вътре в себе си, а какво има наоколо никога не можем да разберем.
Да допуснем, чувам някакъв звук……..и предполагам, че има определено влияние, даден източник създава звукова вълна, тя достига до ухото ми, въздейства върху тъпанчето ми, оттук се задейства движение на електрически сигнали, химически реакции, съпоставка със съществуващите в мозъка ми записи и т.н., докато накрая ми се поднася информацията, че чувам някакъв звук. Тоест, аз си представям онова, което се намира наоколо, в многократно преработен вид, нямащ нищо общо със сигнала, съществуващ извън мен.
Ето защо, никога не можем да кажем какво съществува извън нас ; говорим само за това, което можем да постигнем вътре в себе си. По принцип, всичко това ни води към идеята да разберем, че това не е достатъчно за съществуването ни и за да осъзнаем необходимостта от нов, допълнителен орган на чувствата, и излезем извън пределите на нашия свят, до съвършено друго ниво на усещане за мирозданието, в едно друго измерение.
